Дневникът на Драго Дневникът на Драго 2011-09-26T11:18:26Z See http://nickolovi.net/diary/copyright.php for copyright information Glog! Georgi Chorbadzhiyski georgi@unixsol.org <![CDATA[Петък, 23 Септември 2005]]> 2011-09-26T11:18:26Z 2011-09-26T11:18:26Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-09-23 Инсталирах Wordpress и смятам малко да си поиграя и с него. Не че съм седнал да се блогвам ама за сега блога се пренася тук

]]> <![CDATA[Сряда, 13 Април 2005]]> 2011-09-26T11:18:26Z 2011-09-26T11:18:26Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-04-13 Купихме корито на Лили но първото къпане мина неуспешно.. Нямахме лепенки за пъпчето, а и тя ревна в момента в който легна във водата. Надявам се, че скоро ще свикне и ще иска даже да поплува в коритото.

]]> <![CDATA[Понеделник, 11 Април 2005]]> 2011-09-26T11:18:26Z 2011-09-26T11:18:26Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-04-11 Днес на Лили и падна пъпчето. То всъщност е една грозна пласмасова щипка с която защипват пупната връв. Според мене едно време е било по добре без тези грозни, груби и неудобни щипки.

]]> <![CDATA[Събота, 9 Април 2005]]> 2011-09-26T11:18:26Z 2011-09-26T11:18:26Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-04-09 Изписването.

В момента нямам сили вече да пиша но утре ше попълня дневника.

]]> <![CDATA[Петък, 8 Април 2005]]> 2011-09-26T11:18:26Z 2011-09-26T11:18:26Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-04-08 Днес отново е ден за изписване на Еми и Лилия. Сутринта станах пооправих кочинката от вечерта и зачаках. Оново никой нищо не можеше да каже. Този път обаче си седях в къщи и чакаь вместо да помъкна отново торбите с дрехите към "Шейново". И оново не се получи нищо. Еми се обади, че няма да ги изписват и днес. Запалих колата, и отидох с нея до "Шейново". Бяхме се уговорили с Еми да видя бебето най накрая. Влезнах в двора който беше пълен с мангали-музиканти и взех да кроя планове как може човек да се измукне от тази циганска паплач. Стигнах до другия изход и видях колежката Ради. Много се зарадвах от срещатата. Ради чака близнаци и още и е рано за раждане ама са я приели в болницата за изследвания и да слушат тоновете на бебенцата. Докато седях при Ради видях как един татко се опита да излезе през задния вход.Обаче мангалите не били вчерашни. Веднага се втурнаха към другия вход и бащата още не беше пристигнал до колата си гогато онези бяха засвирили "Сини, сине, ти си ангел мой...". Разбрах, че няма спасение и зачаках Еми. Еми слезе разревана. Не са дали дъщеричката ни на обед да я храни а са я завели на "ултравиолетови бани" заради жълтеницата. Поговорихме с Еми, купихме някои неща, после поговорихме и с Ради и Еми се прибра да почива. Аз ходих да сменям зимни с лятни гуми на колата. За пореден път се зарекох, че повече в "Радиал" няма да стъпя. Този път наистина обаче. За времето което чаках аз с подръчни средства щях да сменя гумите на две коли не на една, да ги затъркалям до някой баланс в махалата, да ги върна и монтирам отново. Тия са ебати нещастниците, за 4 гуми на една кола да чака човек час и половина. НЕЩАСТНИЦИ! ??жат на техническите прегледи, че няма спирачки за да им бутнеш някой лев, откраднаха ми ?? автомивката, едно стъкълце за панела на центалното заключване, бяха ми продали крива гума от която колата завиваше в момента който пусна волана и не ми я смениха, опитаха се да ми пробутат вериги за сняг за 140 лв и може да има и друго но не се сещам сега. Абе кой ви търпи вас бе нещастници. Селчо дошъл в София и гумаджия станал, шот ни съе уредил да прудава жиесеми.

]]> <![CDATA[Четвъртък, 7 Април 2005]]> 2011-09-26T11:18:26Z 2011-09-26T11:18:26Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-04-07 Еми се обади сутринта, че днес я изписват. Настана радост и суматоха. Обадих се на баща ми да дойде да наместим креватчето, на сестра ми да купи кошче в което да носим и да лежи бебто и се заех да чистя, подреждам и сменям чаршафи. Щях да полудея - толкова много неща имаше за върше а времето беше ограничено и теглих и една майна на тия от "Шейново" дето не предупредиха предния ден. Към 11:00 Еми се обади да тръгвам към болницата. Взех всичко необходимо - дрехи за нея и за бебето свидетелството за сключен брак и тръгнах пеша. По пътя Еми се обади отново и каза, че може би няма да я изпишат днес. Айде ново 20. Ми сега ми изгоря за нищо един ден от отпуската. Пристигнах в болницата, Еми слезе и каза че бебетата имали жълтеница и затова ще останат още 1 ден. отидохме да запишем малката в регистратурата и вече да си има напълно легално име. В регистратурата се разигра една трагедия да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли. Съседката по креват на Еми родила момченце. Били си избрали името Борислав. Обаче свекъра се напил, три дена не изтрезнява и като се запънал момченцето да е кръстено на него /Илия/ и няма мърдане. Майката плаче ли плаче милата, мъжа и седи овесил нос, тъщата седи и тя безпомощна и само малката сестричка не проумява какво се случва. Накрая май записаха момченцето Илиян с надеждата тъста като изтрезнее да му сменят името. Дойде нашия ред. Влязохме дадохме нужните документи и жената зад гишето почва да попълва. И нали съм си любопитко рекох да видя какво пише лелката и какво да видя, записала Илия при което аз се развиках, че е Лилия а не Илия. Тази се шашна и прасна и едно "Н" накрая. Аз продължавам да и викам:" Абе напишете едно "Л" отпред к'во го мислите толкова. Тя на свой ред поиска коректор от колежката си . Викам отново: Л И Л И Я - еле накрая разбра и го оправи. И взе да се оправдава с предните че се чудели- Илия, Илиян и че сега това и било в главата. Казаха ни след 15 дена в община Люлин да идем да си вземен акта за раждане. Следобеда се отдадох н апочивка а вечерта пихме бира на дървеното с Геле, Ели и Петка. Направили го с сервитьорки ама те пък едни заспи. Пихме бира ядохме картофки и си затръгвахме няма кой да ни поиска да платим. Отидох да попитам за сметката - а те вдигат рамене и никой незнае. Сетих се че една от междинните бележки беше около 7 лева, пресметнах на ум че, 4 бири и картофи че правят приблизително толкова и платих. Минаха се момичетата ама да са внимавали.

]]> <![CDATA[Сряда, 6 Април 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-04-06 Днес след работа отидох при Еми в "Шейново". Еми вече е по добре, и може да става. Слезе долу да си говорим. Аз отново не можах да видя дъщеричката ни. Дойде и Зина поговорихме си малко и оставихме Еми да си почива. Между другото решихме дъщеричката ни да се казва Лилия а не Лили. Вечерта се чухме няколко пъти с Еми по телефона и денят си мина.

]]> <![CDATA[Вторник, 5 Април 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-04-05 И така, дългоочакваният момент настъпи. Прибрах се в къщи да подремна малко и в 11:00 бях вече на работа. Подпитаха ме колегите какво става ама аз си замълчах. Чаках Еми да се обади и да съобщи новината ама тя не се обаждаше. Сетих се че телефона не и е плащан и тръгнах към близкия офис на Мобилтел да платя. И тъкмо измихан 50 метра с колата и Еми звънна. Родила в 11 часа, момиченце, 3,850 кг. тежко и 54 см дълго. Докато говорихме и донесоха бебето и му чух гласчето как реве. Венага се обадих на сестра и , после на басхта ми, майка ми и другите които се сещах. Платих телефона и се прибрах в офиса. Пуснах новината по ICQ, Yahoo Messenger, и казах и на колегите. И се започна с поздравления, честитене. Набързо по отговорих на всички питащи и жадни за информация и се чух отново с Еми. Поръча ми да и занеса някои неща. След работа /тръгнах си и 1 час по рано де/ се прибрах взех необходимото и поех отново към "Шейново". Промъкнах се до етажа, и успях даже да влезна в стаята на Еми. Милата изглеждаше хем много добре, хем много измъчена. Поговорихме си и по едно време влезе една сестра и се скара че има външни хора. Обещах скоро да си тръгна и ни остави на мира. Поседях още 5 минути и слязох н адвора да пуша и да чакам Зина. Зина закъсня ама беше с Ани и им обясних как да стигнат до стаята на Еми. Качиха се горе и след малко се върнаха - неуспели да влезнат. Тръгнахме си и ме изпратиха до О'Шипка. Аз поех кум нашите да вечерям, след което си купих биричка и се прибрах у нас. Пуснах инфо в форума на БГ-Мамма че Еми е родила и видях че са ме изпреварили тамън на две места. Все пак обясних за бебето колко голямо е и видях че много хора са ни честитили.
Легнах си в 23:30 много уморен и заспах почти веднага, като преди това си пуснахме с Еми малко SMS-и за лека нощ.

]]> <![CDATA[Понеделник, 4 Април 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-04-04 Днес Еми се обади да се прибирам навреме че има болки в кръста. Прибрах се и тя лежеше на дивана в хола, много я болеше кръста и видимо беше уморена. Вечеряхме, Зина ни беше на гости и се отдадохме на гледане на телевизия и зяпане в интернет и форумите. По едно време точно преди да си лягаме Еми започна да получава първите контракции. Събрахме набързо багажа и тръгнахме към "Шейново". Там не се наложи да чакаме дълго, дойде една любезна акушерка и прие Еми. Оказало се обаче, че няма достатачно разкритие а и контрякциите и били нарядко. Един чичка лекар каза ако иска да я приемат ако иска да се прибира в къщи ама по добре да се приберяла у дома. Акушерката и Еми отидоха някаде по етажите да чуят тоновете на бебето и да засекат през колко време са контракциите. След 20 минути се върнаха с едни кардиограми, всичко било наред и можело да се прибираме. Казаха само да пийне бусколизин или но-шпа. Минахме през една аптека, напазарувахме и се прибрахме да спим. И тук започна кошмарът. Болките на Еми се увеличиха, мойте опити за заспиване се оказаха безуспешни, и ми беше много мъчно ,че милата така се мъчи но просто нямаше а и незнам как да помогна. И така от един до четири сутринта. Накрая и аз се ококорих и хванах телефона да засичам през колко време са контракциите. Оказаха се през 2-4 минути а ни бяха казали като станат три за 10 минути тогава да идем. Облякохме се и поехме пак към "Шейново". Посрещна ни отово същата акушерка. Този път вече приеха Еми, облякоха и една нощница и ми връчиха дрехите и да си ги нося в къщи. Целунах Еми за довиждане и поех към вкъщи. Още щом излязох на двора понечих да запаля цигара и си усетих ръцете много свободни. Бях забравил багажа на Еми в фоайето та се връщах да го взема.

]]> <![CDATA[Събота, 19 Март 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-03-19 След 16 дневно търсене на бебешко креватче най-накрая успяхме да си купим това което харесвахме. След като на 3-ри март в магазина ни казаха да ги посетим на 7-ми март и да капарираме решихме че ще стане работата. На уречения ден ни заявиха пък, че ги внасяли от Австрия креватчетата и, че сега нямало. Пробвах вариант да си го купим и от Бургас. Проверихме в магазина и ни обясниха че чакат и до 11-ти март трябва да получат. Получи се перфектно - хем щех да ида на изпит хем да купя креватче. Да ама не- "не дойдоха" ми отсякоха в магазина и ми предложиха да ида до Русе. Абе вий акъл имате ли бе? Добре че днес случайно проверихме пак и най-накрая имаше креватчето което търсихме. Купихме и едно матраче с кокос и сега остава да купим скрин. Обещаха че като получат ще ни се обадят. Хайде да видим.

]]> <![CDATA[Събота, 12 Март 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-03-12 Днес си взех изпита по ЕМУ /електро механични устройства/. Много важе предмет за един ИТ специалист. Знаех си аз че в оснавата на компютрите са залегнали трифазовите електродеигатели и трансформатори. Имам 4 което си е върховно постижение за предмет към който нямам никакъв интерес.

]]> <![CDATA[Сряда, 23 Февруари 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-02-23 FreeBSD тръгна със страшна сила. Портнах nmap, nmapfe,xmms,mplaeyr, gaim, sim, и още няколко неща. От ден на ден започва все повече да ме кефи. Успях и да се кирилизрам. Един два проблема ме мъчат още но смятам да почета и да ги оправя.

]]> <![CDATA[Вторник, 22 Февруари 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-02-22 Ubunto е хубаво ама си предпочитам добрия стар Slackware. Преди да го инсталирам реших най-накрая да тествам и FreeBSD. Винаги съм искал да го инсталирам но все не ми е достигало дисково пространство, време или съм нямал INSTALL CD. Реших се и започнах инсталацията. Гледах следвах инструкциите и взе че се получи нещо. Имах работещо FreeBSD ама бъах омазал тотално инсталацията. Реших да пробвам пак. Внимавах всичко да си дойде на мястото и се получи. Имах работещ Х, КДЕ и оставаше да направя настройките. Вече се усещаше разликата с Linux. Неща които правя за 15 минути под Slackware под FreeBSD ми отне доста време докато се ориентирам. Първо оправих Х-а , запуснах КДЕ в приличен режим на графика. Оставаше да разбера как да става без да минавам през KDM. Тук вече деня ми приключи като имах работеща ОС, малко лутане и чете на docs, 1-2 неуспесхни опита да си kомпилирам SIM, и GAIM. Поне нещо /непомня какво/ тръгна като хората чрез portinstall.

]]> <![CDATA[Понеделник, 21 Февруари 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-02-21 Slackware 10 /update to current/ май-го поомазах на лаптопа пък и имах вече 10.1 и реших да тествам и други дистрибуции. Инсталирах като начало Ubuntu. Бива си го, харесва ми ама няма КДЕ. Поиграх си малко с него и мисля за друга ОС. Тази седмица ще трябва да си подредим стаята, че вече не се издържа.

]]> <![CDATA[Неделя, 20 Февруари 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-02-20 Сутринта спах до късно. Станах в 11 часа и се заех с товарене на колата. Трябваше всичкия багаж на Еми да го съберем в "джуджето". Горе-долу добре се наместиха нещата. Към 13:00 потеглихме за София. Няма да споменавам за селяните по пътя и охлювите които настигахме. Върха на сладоледа бяха: AUDI A6 и Peugeot 407. Застигнах ги до Сливен. Поедно време усетих че се мотаят. Докато се оттдаде възможност за разумно изпрварване вече ми бяха скъсали нервите. Резнах ги на една права и останаха да ми дишат прахта. Аз с разумна скорост /все ппак колата претоварена, жената бременна/ продължих напред. На Нова Загора спряхме за кафе. Ходихме до WC, пих кафе и опс- Пежото мина. До Стара Загора го изпреварих още веднъж. Там той м еизпревари отворкото, после аз пак и бях му вече бесен какво се мота по пътя само. Преди магистралата тъпака направи едно куцо изпреварване и едва не целуна челно един ТИР. Прибрахме се по живо по здраво с Еми. Хванахме вулната - Софианци се връщат от родните места.

]]> <![CDATA[Събота, 19 Февруари 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-02-19 Взех си изпита по АСЛС-анализ и синтез на логически схеми. Седнах до Пепи и почнах да гледам как си решава зададачите. Тук напрвих първата грешка. Объркал съм изцяло първата задача. Както и да е имам 3. После ходих свурших малко служебни задачи, оставихме колата на Еми на една нейна колежка и се пробрахме в Созопол.

]]> <![CDATA[Събота, 5 Февруари 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-02-05 Зимата определено ни ми понася. Днес отидох да си сменя термостата на колата. Процедурата отне 25 лева и 1 час висене в сервиза. Друг неприятен момент се оказа че не сам плащал от април месец таксата за вход/стълбище. Отнеха ми още 45 лева. Следобеда легнах да се наспя, че май това ще ми е. Все пак има и да се учи. Вчера изненадващо интернета ми спря. Драснах едно писъмце на админа, като от вътре забелязах, че не достигам DNS сървърите. Пуснах си малко Dial-Up и забелязах че от вън нашата мрежа не се забелязва. Радостното е че днес на обед беше възстановен трафика. След като се наспах хубаво хванах и почистих последиците от счупения термометър в началото на седмицата. Тоест обезопасяването н аживака със сяра. Вече пода е чист и малко му остава да заблести.

]]> <![CDATA[Сряда, 2 Февруари 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-02-02 Днес е 2 февруари, ден на ..... иии Сашо има рожден ден аму нямам телефона да му честитя. Днес имах уговорка с БТК да тестваме прословутата линия в Билла. Отивам с 5 минути закъснение заради снеговалежа и хората там-чакат ме :) Започваме старата песен на нов глас. Ама вий тази линия за какво я ползвате ме питат. Въпреки че ме боли устата вече от обяснения изрусвам скромно- за VPN през който ПОС терминалите си правят транзакциите. Пак питат (браво щом се интересуват има надежда) - ами като неработи линията как стават транзакциите. Обяснвам отново - през VSAT ама там малко бажничко че има около 600 ms нагоре и 600 ms надолу lag заради сателита, като навали малко снежец може да има губи по прежата. Неразбраха и се захванаха за работа - тоест аз. Настроих лаптопа в небходимата мрежа и демонстрирам - бръзка няма. Показвам и че и до gateway-a нямам ping дори. Последва обаждане до БТК-НЕТ. Там набързо ги отрязаха, че без да знаят телефонния номер н алинията немогат да помогнат. Аз избеснях. Абе какъв телефон какво АЛО-АЛО бе. Говорим за VPN, а Ало Алото ми е последна грижа. Закачиха техния лаптоп към модема поръчка лекичко и казах че носят друг да го сменим ако искам. Обяснявам и че сме го сменяли, ресетвали и какво ли не. И тук някаде ми просветва. Долавям че споменаха думата "bridge" ама пак да се обадели да им потвърдели. Грабнах кабела едва ли не го изскубах от лаптопа им включих моя лаптоп и естествено вече в "bridge mode" всичко работи. Успокоих ги, че всичко е ОК вече, записах си в тефтера вълшвбната думичка "BRIDGE" и че вече ще знам за какво да ги тормозя следващия път. И хайде пак оправдание. Ами те от БТК-НЕТ можели това дистанционно да го направят. Ами като може заккаво ме мотаете два месеца бе, де да ви знам аз скапаните ZDSL модеми как се конфугурират.

]]> <![CDATA[Вторник, 1 Февруари 2005]]> 2011-09-26T11:18:25Z 2011-09-26T11:18:25Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-02-01 Нямаше ме. Бях на очни занития. Нищо не научих но пук си взех изпита по Т.Е. първа част. Този семестър се очертава да бъде най-гадния. Учим странни неща които никой незнае за какво ще ни послужат. Абсолютна щуротия е да се учи Аналогова схемотехника, Електромеханични устройства и Мащинознание. Прецакани сме много здраво. Махнаха ни Компютърните архитектури, Програмиратено за сметка на разни електротехнически дисциплини. Интересен момент беше когато декана спомена: Ами то в нашата мрежа много вируси има. Ами ще има бе аланколу. Даже са ви малко мене ако питаш. От вируси и експлойти да не се оттървете дано. Щом бъдещите компютърни специалисти учат трифазни електромотори и трансформатори вместо да наблегнат малко на securety, networking вируси ще има. Айде като се много велик с твойта аналогава схемотехника си защити мрежата от вируси, бъгавия IIS от exploits, openrelay Microsoft ESMTP MAIL Service от intruders. Ще защитиш дедовия. Нещастници. Очните ми завуршиха с тежък изпит след което се разболях. Болеста - грип или настинка си ме дърйа 10 дена и това си, но май вече започвам да се пооправям.

]]> <![CDATA[Сряда, 5 Януари 2005]]> 2011-09-26T11:18:24Z 2011-09-26T11:18:24Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-01-05 Днес очаквах да се обадят от БТК но уви. Следобеда реших да им звънна аз. Проблема не бе отстранен все още но ме увериха че работят по него. Разбрахме се утре да се чуем пак. Дано да стане защото излизам две седмици отпуска от 07.01.2005.

Вечерта излязохме с Еми и кумицата. Заседнахме в "Бохеми". Имаше само места за непушачи. По едно време забелязах как хората идват търсейки места но при вида на табелките "НЕПУШАЧИ" гледаха на нас като на обречени, правеха кръгом и си заминаваха. Егати и тъпотията. Аз лично два пъти излизах навън да пуша.

]]> <![CDATA[Вторник, 4 Януари 2005]]> 2011-09-26T11:18:24Z 2011-09-26T11:18:24Z http://nickolovi.net/diary/archive.php/2005-01-04 Най-накрая намерих човек в БТК който прие проблема присърце. Обясних му ситуацията, той на свой ред ми каза че има някакви подозрения, защо не се получава свързаност между двете точки на VLAN-а и смятам нещата вече да са задвижени в правилната посока.

]]>