< HomePage
   <- Дневника

Сватбата

Вторник, 16 Ноември 2004

Датата за сватбата е насрочена - 11.12.2004 събота от 12:00 .Започва се голямото ходене за медицински, халки, тоалети, ресторанти и прочие. Дано всичко мине по лесно че нямаме време да се занимаваме с тези подробности.

[ Добави коментар ]

Събота, 20 Ноември 2004

Днес реших да си извадя медицинското за сватбата, след като вчера проверих по телефона и ме увериха, че работят и в събота и ми казаха да заповядам след 10:30 часа. Отидох в уречения час и разбрах каква грешка съм сторил. В клиниката работеха араби с които едвам се разбрах за какво съм дошъл/не че имам нещо против тях ама беше една олюпена частна клиника. Бе мизерийка си беше/. Съответно доктора го нямаше. Почаках малко и започнаха да ми минават лоши мисли през главата. Ами ако ме заразят със СПИН или Хепатит. Бая се поуплаших и си тръгнах. Отидох до клиника БИОЧЕК. Там е чисто, лъчезарно, и докторите са българи. Попитах за медицинско и казаха: ОК няма проблем.След това взеха да смятат: 38 лв. + 18 лв. = 56 лв. Изтръпнах и почти мислих да ги прежаля тези 56 лв. само и само да се сдобия с заветното медицинско свидетелство. И пак проблем - невролога го нямало и трябвало в понеделник пак да дойда. Абе вий луди ли сте бе - кой ви търпи такива да губите на хората времето. Тръгнах си и пак при Арабите :) . Дохфтура ощи гу хняма каза харабина, но ми дадоха номера на телефона и му се обадих. Работата бе свършена наполовина, тоест уредих си час за 16:00 следобед. Малко кофти, че ми замина целия ден на кино но все пак без медицинско сватба не може. Най-накрая отидох отново в урчения час, за 5 минутки ми взе малко кръв от вената и след още 20 минути се разхождах из София с медицинското в ръка.Може би единствено забравих да отбележа че бе голям кучи студ -2 градуса и един ужасен студен вятър е не бе от най приятните дни за разходка из София.

[ Добави коментар ]

Петък, 10 Декември 2004

ПЕТЪК. Подготовката за сватбата започва.

Междувременно бях сменил дата за сватбата на 12.12.2004 тъй като определената дата 11.12.2004 бе обявена за работен ден. Наспахме сме се добре с Еми, пихме сутришното си кафе и тръгнахме да пазаруваме. Отидохме в Люлин взехме мама Роси и поехме към магазините. Първо се пробвахме в "Силвър Център" в Люлин. Знаех, че там има магазин в който може да се пазарува с кредитна карта ТРАНСКАРТ. Обувките нещо не ми допаднаха. Мерих два чифта но имаха някаква гадорийка на стелките която убиваше и създаваше дискомфорт. Харесах си едни боти - 49 лв. Премерих ги и ми станаха. Бяха удобни и ги платих без да се замислям. Остана проблема да обуем Еми. В магазинчетата наоколо харесахме няколко модела ботушки но не избрахме нищо съществено. Тръгнахме към "Пиротска". Паркирах на платения паркинг за 1 час и тръгнахме по магазините. Първите няколко магазина нищо съществено. В един обаче Еми си хареса едни ботуши които и ставаха и, и бяха много удобни ги купихме. Остана проблема с чантата. Продължихме да обикаляме. В колкото повече магазини влизахме толково повече обувки виждахме. Казахме на Еми да не гледа повече обувки а да си отваря очите за чанта. Не намерихми нищо което да подхождаше на ботушките. Пробвахме си и в Халите но и там ударихме на камък. Вече бе станало 17:00 и към нас се присъедини и леля Мери. Междувременно аз се бъах сдобил с годежна халка за 10 лв. от подлеза до Халите. Остана чаната за Еми. Тръгнахме обратно по пиротска. Този път и леля Мери помагаше. Най-накрая намерихме една много подходяща. Била в първия магазин в който влизахме, но тогава все още търсихме обувки. Вече имахме всичко необходимо за сватбата. Кумове, халки, прустени, медицински, ритуални чаши и гости на тържеството. Остана да дочакаме самото събитие.

[ Добави коментар ]

Петък, 10 Декември 2004

ПЕТЪК. Подготовката за сватбата започва.

Междувременно бях сменил дата за сватбата на 12.12.2004 тъй като определената дата 11.12.2004 бе обявена за работен ден. Наспахме сме се добре с Еми, пихме сутришното си кафе и тръгнахме да пазаруваме. Отидохме в Люлин взехме мама Роси и поехме към магазините. Първо се пробвахме в "Силвър Център" в Люлин. Знаех, че там има магазин в който може да се пазарува с кредитна карта ТРАНСКАРТ. Обувките нещо не ми допаднаха. Мерих два чифта но имаха някаква гадорийка на стелките която убиваше и създаваше дискомфорт. Харесах си едни боти - 49 лв. Премерих ги и ми станаха. Бяха удобни и ги платих без да се замислям. Остана проблема да обуем Еми. В магазинчетата наоколо харесахме няколко модела ботушки но не избрахме нищо съществено. Тръгнахме към "Пиротска". Паркирах на платения паркинг за 1 час и тръгнахме по магазините. Първите няколко магазина нищо съществено. В един обаче Еми си хареса едни ботуши които и ставаха и, и бяха много удобни ги купихме. Остана проблема с чантата. Продължихме да обикаляме. В колкото повече магазини влизахме толково повече обувки виждахме. Казахме на Еми да не гледа повече обувки а да си отваря очите за чанта. Не намерихми нищо което да подхождаше на ботушките. Пробвахме си и в Халите но и там ударихме на камък. Вече бе станало 17:00 и към нас се присъедини и леля Мери. Междувременно аз се бъах сдобил с годежна халка за 10 лв. от подлеза до Халите. Остана чаната за Еми. Тръгнахме обратно по пиротска. Този път и леля Мери помагаше. Най-накрая намерихме една много подходяща. Била в първия магазин в който влизахме, но тогава все още търсихме обувки. Вече имахме всичко необходимо за сватбата. Кумове, халки, прустени, медицински, ритуални чаши и гости на тържеството. Остана да дочакаме самото събитие.

[ Добави коментар ]

Неделя, 12 Декември 2004

Днес е денят на сватбата ни с Еми.Станахме и започнахме приготовленията. Аз трябваше да се обръсна и облека и бях готов. С еми нещата седяха по сложно но имахме време за всичко. Телефоните малко позвъняха докато се доуточним кой, каде, кого ше чака. Разбрахме се сетра ми да ни вземе от нас че да не мисля и за колата. В 11:30 бяхме вече готови за тръгване. Сестра ми беше пред блока и сколата отидохме до гражданското на община Оборище. Всички се бяха събрали и ни чакаха да дойдем. Е дойдохме. Вече имаше и младоженци и церемонията можеше да започне. От СОТ звъннаха на сестра ми, че се е задействала алармата. Сестра ми забравила да байпасира едната зона и кучето мръднало. СОТ ще чакат, сватбата не. Почнаха разни снимки и последни напътствия от служителката. Разбрахме какво да правим и хайде-дейде инашия час. Всички влезнаха а аз, Еми и кумовете Ифто и Ани останахме още минутка. После под звузите на някаква музика(17 лв. взеха гадовете за озвучаване на церемонията) потеглихме към олтара. Почна се голямото дърдорене и много се претеснявахме всички да не се разсмеем. По едно време гледам сестра ми снима само. От 4 фотоапарата само сестра ми снима. Взе да ми става лошо. Поогледах се за майка, която обеща 200 снимки с дигиталния апарат ама ТЦ. Седи и си блее. А церемонията си тече с пълна сила. Няма майками да чакат я. По едно време вече не ми беше смешно ама хвана яд. Поне да беше дала фотоапарата на сестра ми да снима. Окза се, че снимки с подписването, размяната на пръстените и връчването на документа има сами сестра ми на лента. Дигиталния апарат с 200 снимки на майками няма. Има какви ли не глупости но от сватбата на сина си няма. Бях меко казано бесен. Оделно незнам защо така стана но никой не ми каза - Можете вече да целунете булката. Заплеси! После се пренесохме в едно като коридор-зала за поздравления. Баси залата-коридор си беше. И там пощракаха малко с апаратчетата. Оказа се че на дигитал фотото му умрели батериите. Еможе ли да чакаш години наред да ти се ожени детето и да нямаш батерии за малко снимки.Така че снимки няма.Има тук таме някоя друга в галериата но като цяло няма. Та след коридора за поздравления тръгнахме кум ресторант Българи. Мангалите веднага ни усетиха и надуха акордеони, китари тупани. Добре че ми беше минало вече за снимките и не им обърнах много внимание щото можеше да избия 2-3 зъба както бях ядосан. Отидохме в ресторанта, настанихме се и започнахме да поръчваме. Общо взето менюто беше добро. Ракията бе на ниво-точеше се като олио ама аз бях вече уморен. Исках да се прибирам и да си полегна. По едно време дойде и сестра ми - беше ходила за кучето и да изключи СОТ-а. Хапнахме, пийнахме побъбрихме доста и дойде време да си ходим. на вън беше кучи студ. Едвам се довлякохме до нас. Добре, че живея на три преки от ресторанта. В къщи направихме едно кратко запиване с кумувете Ани и Ифто, на Еми майка и и баща и разгледаха апартамента, че не бяха го виждали и края на сватбата се виждаше. После гостите започнаха да се разотиват. Сватбата свърши. Легнахме си с Еми малко да постпим и починем. Когато се събудихме Еми заяви, че малко и било. Тоест сватбата и се сторила малко. На мен ми беше май множко - кой като го почуства.Снимки може да видите ето ТУК

[ Добави коментар ]